Когато хапещият студен вятър прорязва бузите като нож, а когато земята е покрита с дебел слой сняг, светът сякаш изпада в състояние на тишина и студ. Суровият зимен студ кара стъпките на хората да стават забързани, а настроението им сякаш е замръзнало от тази монотонна бяла светлина. Обаче, в този привидно безжизнен сезон, един-единствен малък сливов цвят тихо влезе в живота ми, като най-топлата лечебна светлина през зимата, стоплявайки сърцето ми и осветявайки цветовете на живота.
То стоеше там тихо, сякаш беше фея, излязла от древна поезия, излъчваща неземен чар. Този малък сливов цвят стоеше сам на клона си, с проста и елегантна форма. Няколко малки и нежни сливови цвята бяха разпръснати по клона, нежни и влажни, сякаш щяха лесно да се счупят, ако бъдат докоснати. Тичинките бяха дълги, като трептящи звезди в нощното небе, открояващи се особено ярко на фона на венчелистчетата.
Текстурата на венчелистчетата му е ясно видима, сякаш е произведение на изкуството, щателно изработено от природата. Всяко венчелистче е леко извито, наподобяващо усмихнато лице на срамежливо момиче, излъчващо усещане за жизненост и игривост. Въпреки че е симулация, тя е толкова реалистична, че почти може да бъде сбъркана с истинското нещо. В този момент сякаш усетих слабия аромат на цветовете на сливата и усетих устойчивостта и решителността, с които те цъфтяха в студения вятър.
Поставих го в старомодна синьо-бяла порцеланова ваза и го поставих на масичката за кафе в хола. Оттогава той се превърна в неразделна част от живота ми, тихо ме придружавайки през всеки зимен ден. Сутрин, когато първият слънчев лъч проблесне през прозореца и падне върху малкия сливов цвят, изглежда особено очарователен и красив.
Време на публикуване: 22 август 2025 г.