Това изкуствено стъбло отпшеница, макар и само артефакт, е почти перфектно възпроизвеждане на очарованието на природата. Тризъбите клони, подобно на валежите от годините, кондензират радостта от жътвата и семената на надеждата. Всяко зърно пшеница е пълно и лъскаво, сякаш е дар от Майката Земя, и хората не могат да не искат да го докоснат нежно и да усетят температурата на природата.
Цветът му не е ярък, но има тиха красота. Светло златистожълтият, на слънце изглежда особено топъл, сякаш слънцето е нежно натрошено, поръсено върху този пшеничен клон. Когато духа бриз, той нежно се полюшва, сякаш шепнейки, разказвайки историята на растежа и жътвата.
Това е толкова проста симулация на една-единствена пшенична клонка, но ми донесе безкрайни мечти и развълнувания. То е не само вид декорация, но и вид духовна храна. Винаги, когато съм уморен, то може да ми донесе мир и утеха, да ми позволи да намеря късче от собствената си чиста земя в този шумен свят.
Не са необходими цветущи думи, за да се разкраси, нито сложни форми, за да се изрази. Само една пшенична клонка е достатъчна, за да ни позволи да усетим топлината и красотата от дъното на сърцата си. Може би това е силата на простотата. Простотата е завръщане към красотата, завръщане към истинското отношение. В сложния свят се нуждаем от такава простота, за да измием праха на душата, да открием оригиналното, чисто и красиво.
Много пъти ние винаги преследваме тези прекрасни и сложни неща, но игнорираме простото и красиво съществуване около нас. Всъщност истинското щастие често се крие в тези привидно обикновени неща. Стига да вложим сърцето си в това да чувстваме, да преживяваме, можем да открием безкрайната красота в живота.
Време на публикуване: 02 април 2024 г.